"Нетипичната майка разказва": Законът за всеобщата гадост на родителството

„Всички ми казваха, че трябва да се наслаждавам на всяка секунда от майчинството. Е, не се наслаждавах на всяка секунда.” Ето защо младата британка Сара Търнър се захваща да опише всичко от забременяването през раждането до отглеждането на малки деца.

Прави го съвсем честно, без захаросване. И без да пести трудностите, болките, нервите, повръщанията и пълните в най-неподходящия момент пелени, за които другите премълчават. През 2013 година тя създава блог, който става изключително популярен именно заради тази нейна искреност. Не на последно място - и заради неподражаемото ѝ чувство за хумор. Блогът се превръща в книга, наречена "Нетипичната майка разказва: Бебето ми е чудовище".

Сара Търнър живее в Ексетър, Великобритания със съпруга си Джеймс и тримата им синове. За последния обаче тук не става дума, защото е роден през декември 2017 година, въпреки лютите клетви, че няма да има продължение след бебе №2. Отначало Сара работи в сферата на финансите, но след майчинството и успеха на блога се занимава с писане. Което е прекрасно: в момента подготвя третата си книга за отглеждане на деца.

Ето кратък откъс от "Нетипичната майка":

Законът за всеобщата гадост на родителството

Ето някои „ужасно типични“ моменти, които гарантирано ще ви се случат в някакъв момент от родителския ви живот.

Ще срещнете някого, когото не сте виждали от години, когато приличате на развалина и сте придружени от сополиви неуправляеми деца. („Да, това са моите…“)

Според Закона за всеобщата гадост, когато срещнете бивше гадже, ще изглеждате особено ужасно, като кучешка вечеря, наваляна от дъжда.

 Този закон е особено болезнен, ако сте познавали този човек от времето преди да станете родители, защото е възможно те да пазят за вас спомен за оскубаните ви вежди и краката ви без клин. Ако тази случайна среща се случи в супермаркета, всеки сантиметър от тялото ви крещи, че трябва да се гмурнете с главата напред в марулите. Но не можете да изоставите количката, пълна с деца, затова ще трябва да кимнете и да кажете: „Здравей, как си? Да, добре, благодаря. А ти?“. Като през цялото време ще искате да умрете.

В единствения ден, в който положите усилие (напъхате се в ластични джинси, сложите си крем за лице и малко балсам за устни), няма да срещнете нито едно бивше гадже.

Ципът на чантата, гащеризона, количката заяжда точно насред изблика на бебето

Или, както обичаме да казваме в нашата къща, когато бебето е подивяло. Ципът никога няма да заяде или да се счупи, когато бебето ви е в добро настроение, винаги се случва, когато за него е настъпил краят на света или вие много бързате. Ще се мъчите да го оправите под брадичката на ревящо, ритащо и посиняло бебе. Предизвиквам ви в такива случаи да не викате: „Ах, ти, безполезно лайняно нещо! Ще изпратя оплакване на производителя!“ (Никога не стигате до това.)

Децата ви се успиват в дните, в които трябва да стават рано

 Събота сутрин е, няма къде да ходите? О, те са будни в 4 сутринта, скачат на леглото, викат и ти казват, че имат сополи. И питат дали могат да гледат анимационно филмче.

 Но в четвъртък алармата се включва в 6, защото трябва да ги заведеш при детегледачката… а те спят като заклани. Какво е това нещо?

 Няма нужда да обяснявам, че първия път, когато бебето спи цяла нощ, иначе обученото да спи по-голямо дете ще се събуди два пъти. Това е правило.

Пропилени възможности за следобеден сън

 Може да шофирате цял час с надеждата, че детето ви ще се умори и ще можете да слушате радио на спокойствие, но то ще продължи да мрънка непрекъснато, докато останат пет минути път до вкъщи. След това ще спрете колата пред дома си, ще седите вътре и ще се наслаждавате на тишината, като в същото време ще си мислите: „Още една проклета пропиляна възможност за следобеден сън. Ако беше заспал в проклетото си легло, можех да простра прането. И да гледам „Съдия Райндър“.

 А когато наистина заспи в леглото си? Е, или звукът на кипящия чайник ще му се стори аларма за събуждане, или докато вие просто си седите с чаша чай, на вратата ще се позвъни и половината ви семейство ще се появи. Ще им кажете: „Не, нищо не правим“. И ще тъгувате за пропуснатите мигове на тишина и спокойствие.

 Законът за всеобщата гадост важи и за бебетата на важни събития. Най-добрата ми приятелка наскоро ми разказваше по WhatsApp за двете сватби и погребението, на които е била с малкото си бебе, и отбеляза: „Спа непробудно до момента, в който пристигна булката/ковчегът. Сякаш усети колко важен е моментът.“ Наистина усещат.

Бебето решава да се изака в най-неподходящия момент

Ще прекарате значителна част от живота си, мърморейки „Мамка му!“, докато гневно вадите чиста пелена (обикновено малко след като сте преобули детето, което като че ли не обича нищо повече от това да ака в чисто нова пелена). По тази причина трябва да си дадете поне четиридесет минути марж преди набелязаното време за излизане от вкъщи. Разбира се, когато най-накрая всички сте навън (и малките хора са закопчани с колани в колата), бебето някак си ще успее да изстреля още едно ако. Или да повърне. В този момент ще се направите, че нищо не забелязвате, и ще продължите да карате към „Сейнсбърис“.

Други неподходящи моменти за акане според Закона за всеобщата гадост са мигът, в който донесат храната ви в ресторанта, когато сте на лекар и където и да е без мокри кърпички. Никъде не мърдам без мокри кърпички, дори и без децата, но един единствен път ми се случи. Тоалетната хартия не оправя последствията от лайняната експлозия в „Пица Хът“.

Семейството се разболява точно във вечерта, когато сте планирали да излезете

 Единствената ви свободна вечер ще умре от мъчителна смърт, когато един или всички членове на семейството започнат да повръщат, преди още да сте успели да си измиете косата. Може би това е за добро, тъй като и без това нямате обезмирисител за джинсите.

Същата беда ще ви сполети и когато най-накрая успеете да намерите детегледачка и тъкмо тръгвате на почивка. Чудесно.

Женски излизания, 30-ти рожден ден, партита и изобщо организираните забавления се случват, когато си бременна в осмия месец

Ако останете у дома, ще седите на дивана, ще пиете чай от малинови листа, ще гледате телевизия и ще ви се струва, че изпускате нещо. Ако отидете, ще сте дебела, потна и трезва (и ще сте си платили за тази привилегия). Няма печеливша ситуация тук (освен за останалите, които си имат шофьор). Ако не сте бременна и си позволите един джин с тоник (или четири), децата ви почти със сигурност ще са будни половината нощ. Сънна регресия в осмия месец? А какво ще кажете за тази сънна регресия: „Мама и татко се опитват да прекарат една нормална вечер като възрастни хора, тъпаци такива!“

Казвам ви, просто усещат.

И най-ужасният от всички закон за всеобщата гадост…

Децата ви се държат безупречно с другите

Може би не толкова „закон за всеобщата гадост“, а „да си таковам късмета“. Не си проклинате живота, защото децата ви се държат добре, защото доброто държание е добре дошло и посрещнато с отворени обятия, разбира се. По-скоро несправедливостта се състои в това, че детето ви като ли пести това примерно поведение за всички останали други хора. За вас остава лайняният край на пръчката, онзи с изблиците и ревовете и понякога истински експлозии от лайна.

• Той е такова добро момче, направо мечта! - казват ми хората, след като гледат Хенри известно време.
• Моля, какво?

Давам си известно време, за да осъзная смисъла.

Направо шибана мечта.

Със сигурност не беше мечта, когато категорично отказа да седне в количката, хвърли си напук играчката на улицата и нарочно си удряше главата в масата, защото сандвичите му не били каквито ги искал. Когато не искаше да спи на обяд, а след това рева цял ден, защото беше уморен. Когато не позволи да му сменя пелената, а риташе, пищеше и се опитваше да се преобърне, сякаш го изтезавах, а аз просто се опитвах да му избърша акото, което той размаза навсякъде, накъдето се претърколи.

• С нас не правеше така.
• Добре – отвръщам и си мисля: „Е, това е направо чудесно.“

Отначало си мислех (както и за всичко останало), че аз съм виновна. Сигурно усеща, че не съм грижовна майка и се подиграва с неумението ми да сменям пелени и може би живее с надеждата, че така ще си издейства пакетче снакс. Държи се лошо с мен, защото знае, че съм катастрофа като майка.

Но след няколко години (и още едно бебе) започнах да приемам, че за повечето от нас просто е така. Родителите получават най-лошото.

Със сигурност знам, че не съм сама; страхотните истории, които получавам от други родители, потвърдиха това. Като онази за таткото, който ми разказа, че в някакъв момент със съпругата му били убедени, че синът им им отмъщава. Баба и дядо докладвали, че бил „истинско злато“, а учителките в яслите обяснявали, че било много лесно да гледат такова дете. „Това е конспирация“, каза ми той. У дома синът им бил умалена версия на Кевин от „Трябва да поговорим за Кевин“.

О, така се смях, когато ми разказа това, но насред целия този хумор усещах искрената му загриженост, съчетана с пълното им неверие, че едно и също момче може да се държи като пълно лайно с тях и като истински ангел с останалите.

Но най-вече мисля, че трябва да помним, че не трябва да си мразим живота заради това и да бъдем благодарни, че децата се държат добре. Фактът, че моите момчета са „истинска мечта“ през повечето време, означава, че хората с удоволствие ги гледат. За алтернативата не ми се и помисля дори…

Все пак, в духа на честността признавам (и това не е нещо, с което се гордея), че е имало мигове, в които съм се улавяла колко ми се е искало децата ми да са се държали зле и с някой друг. Мечтала съм този някой друг да каже: „Мили боже, беше ми трудно с тях днес“, за да мога да отвърна: „Добре дошъл в моя свят“. Да свия рамене и да се насладя на потвърждението на моята история. Може би просто имам нужда от признание, че всичко това наистина е много трудно.

Това вече споменах ли го?

Източник: издателство "Прозорец"